Така хубаво е да се возиш в стар влак, да чуваш тракането на машините му, което перфектно се синхронизира с всички шумове на тялото ти – като ония, които долавят само децата, когато си запушат ушите. Не искам да пътувам в свръхмодерен влак. Не искам като огромна сива гъсеница да се плъзгам безшумно между ридовете. Не искам да съм екологично чиста. Не искам да съм удобна и практична. Искам с гръм и трясък да си проправям път сред дърветата. Аз съм човек, а не природа. Аз съм човек и искам безмилостно да се удрям в гърдите с метални чукове.