Привет, казвам се Ахинора и пиша. Родена съм в нажежената, задушна котловина на малко провинциално градче и там преживях прехода не само в новия век, но и в новото хилядолетие, както и един друг преход - символично маскиран с преименуването на градчето от Михайловград в Монтана. Израснах в София сред дрънченето на оранжеви трамваи и сновейки от вкъщи до Халите и обратно, натоварена с пластмасови туби, пълни с гореща минерална вода. Съзрях и презрях (в) целомъдрената и меланхолична Виена, където завърших философия, само за да открия, че на моята философия ѝ е твърде тясно в университетските коридори. Затова я изнесох навън и я оставих - ни жива, ни умряла - под една улична лампа да бъде бездомна и ничия. Преродих се сред коралово червените тухлички и горещите аркади на ситата и пре-сита Болоня. В момента обитавам необятния Берлин с неговите разпръснати гари, безкрайни подлези и зашумени, прашни паркове, носещи руски фамилни имена, но винаги произнасяни с американски акцент. Междувременно се губех в обраслите коловози на стари детски спомени за селски зими и лета, чертаех маршрути по следите на мравки и мухи из улиците на Алфама, сядах за миг на сенчести пейки в гробищните оазиси на Ваймар и Йена. Тези и други лутания са обект на texturi.bg.