Приседнали сме в усойната сянка на църквата в Йозефщат, осми район на Виена. От отворените прозорци на съседната сграда до нас долитат звуците от тракане на прибори в порцеланова чиния. Един своеобразен шум, който може да бъде доловен само през лятото и който винаги ми напомня за детство – сезонът на безвремието. Отгоре, над купола на църквичката, звезда блещука още преди да е залязло слънцето. Бялата диря, оставена от самолет, ѝ прави компания.