Днес М. си облече сватбената рокля и аз я поведох към разположеното в края на града старо бидермайерско гробище, където щяхме да пием, да пушим и да събираме есенни листа… Върху надгробната плоча на Вилхелм Вилде (единственият философ, погребан тук) M. съвсем неумишлено прочете как той бил философ на „виното“ (Wein) и на „плътта“ (Leib), въпреки че бледият надпис на паметника поясняваше, че просто бил преподавал във Виена (Wien) и Лайпциг (Leip.). Сред гробовете се натъкнахме на гол до кръста старец, който се припичаше за здраве. Стреснати от полуголото старческо тяло, проснато на земята, аз и М. отстъпихме назад, докато то само се усмихна благо насреща ни и изрече едно простичко „Grüßgott“. Очевидно днес пак щяхме да практикуваме философия на живота.