Само в неделя в града e толкова тихо, че можеш да чуеш едва доловимото проскърцване на уличните табели, от които висят чували с бюлетини и с окачени на тях пластмасови касички, в които, пускайки монета, можеш да си закупиш вестник. И само в неделя вестникът е безплатен. Преди седем години на тази дата умря дядо. Погребаха го с мартеницата, която малко преди това му бях изпратила. Ръцете му завързаха една за друга, за да стоят смирено скръстени по време на церемонията. Обувките му също завързаха, за да не може да се превърне в таласъм и да броди нощем из селото, притеснявайки живите с нерешените си проблеми. Днес, на същата дата, седем години по-късно, вървя нанякъде в неделния следобед и от отворен прозорец дочувам стар немски шлагер. Слънцето ме шиба жестоко в гърба и ме кара да се чувствам като скарабей, въртящ се безпомощно върху малката си планетка. Отивам на църква. Днес обаче и тя остана затворена за мен. Няма нищо по-пагубно от неделен следобед в столицата.