Трамвай тресе мазилката. Отвън бледият соц-надпис на кино „Култура” едва се вижда, но и той като че ли леко потрепва при спомена за онова далечно време, когато същият този оранжев трамвай, тракайки мощно, е минавал всеки ден и веднъж е оставил там, пред касата за билети на кино „Култура“, двама влюбени. Филма през онзи ден отдавна вече никой не си спомня, но момичето, някога влюбено, седи сега, след 50 години, пред някогашната билетна каса на кино „Култура” с вехто кантарче и освен това продава икони и кокичета за 50 стотинки. Минувачите избягват да погледнат бабата и нейното старо кантарче и затова не виждат в нея момичето, някога влюбено. И нито едно влюбено момиче не се е премерило на нейното вехто и навярно неточно кантарче днес при нея, и никого трамваят не е оставил пред билетната каса на кино „Култура“, защото там отдавна кино вече няма...