В Севиля времето е нарисувано в оранжево и сънува кактуси и пясъци. В Севиля времето е пространство – оттук до реката и обратно. От този до следващия мост. На малкото площадче четирима строителни работници са накапали по бордюра като презрели портокали и се търкалят вяло по извивките на налудничаво-божественото песнопение на бос бездомник с прашни сиви панталони. Отвъд стените на площадчето пищната гробница на Колумб е същински кич, но по-подходяща не биха и могли да му построят.