Този път се прибрах пролетно. Прибрах се и някакси не бях там. Всички тия мои кратки прибирания са един също толкова лош симулакър, колкото и жалките самодейни - нелегални или полулегални - зеленчукови градинки в междублоковите пространства, от които бабите, след като цяло лято умело се бяха промъквали между рекламните блокове на турските сериали, влачейки тежки туби с вода, успяваха поне веднъж-дваж годишно да откъснат по двайсетина домата и някоя и друга диня. В жилищния блок на моята баба има и една друга баба – „истинска градска дама“. Съвсем малка, пъргава и не по-малко мустаката от всички останали, но винаги пременена с гердан, до ден днешен тя не пропуска нито едно обществено мероприятие, концерт или изложба в градаеца. Още на ония години бе доказала прогресивното си мислене, като се бе развела от досадния си мъж. Ядосана на всичките си деца, отрекли се от нея, тя се бе изнесла сама на квартира, чийто наем до днес плаща редовно, като денем краде цветя от гробищата, а нощем ги продава по клубовете на младите влюбени.