Няколко дни по-късно, изгубени сред сънената разходка в августовската мараня на обезлюдения Рим, безцелно носени от ленивата песен на цикади, се натъкнахме на следната гледка: стар циганин с мазно кепе, който самоинициативно и напълно безвъзмездно изнасяше серенада с лъскав тромпет на скучаещите в кварталната пожарна момчета.