И докато в нощния влак за Рим двамата пакистански студенти Е. и З., които се бяха качили в купето ни от Клагенфурт, споделяха с нас всичко, което притежаваха, а афганистанецът без паспорт и име – чието единствено притежание бяха якето на гърба му и комплект бръснарски принадлежности, с които щеше да поддържа спретнат вид пред европейските власти, поне докато не слезе във Франция, където някой някъде му бил обещал работа – с гузно усмихващите се насреща ми бадемови очи и млечнобялата си риза, безшумно се изнизваше зад гърбовете на проверяващите ни италиански граничари, аз през цялото време се питах за каква точно граница говореха във вечерните новини…