В Щатпарк красиво руско семейство туристи не спира вече десетина минути да се снима в различни пози пред бюста на Александър Целинка. Появилата се няколко минути след тях двойка японски пенсионери дори не забеляза монумента. Наведени над нещо долу в ниското, двамата продължаваха да щракат снимка след снимка на някакъв невидим за околните обект. Правеха портрети на срамежливите тичинки на лалетата, посадени в основата на паметника. През това време аз се питах колко ли женски ръце са прегръщали позлатените крака на Йохан Щраус-син и дори не забелязах кога чаят ми междувременно се е напълнил с дъжд. Природата ми е интересна само когато я откривам случайно в града. В планината липсва метафората.