Този град е само призрак. Дух без тяло. В този град хората се раждат вече уморени. Преждевременно узрели. И гузни. Залезите на този град не са красиви, но по забележителен начин разцепват сградите на две. Първите четири етажа – обгърнати в мрак. Последните два – заляти от оранжево. Сякаш всеки следобед някой там горе си играе да слепва колажи от стари, черно-бели фотографии и съвременни картички от топли, средиземноморски страни. Залезът в този град започва от сутринта и продължава цял ден.