В главата ти цяла вечер звучи филмова музика от Корженьовски. Мислиш си за „Самотния мъж“ и оная дистанцираща острота на възприятията, присъща само на скърбящия. Самотата е любимото ти занимание през есента. Музиката те поглъща като бял кит и постепенно преставаш да бъдеш в себе си. Половин час след полунощ достигаш Карлсплац. Църквата в дъното на площада – по-самотна и от теб. В тъмното само ти, тя и половин синкава луна – както винаги озадачена. Припяваш си тихо „Blue moon, I’m no longer alone“ и танцуваш в езерото, осъмнало без вода. Завещаните от летните бури полупресъхнали локвички едва побират по една звезда в себе си. Човек на колело и с виолончело на гръб профучава някъде зад теб. Следваш го с поглед. Жълто листенце се отронва носталгично от дърво и а-ха да се осмели да капне на рамото му. В този момент се чувстваш по-близка с планетите, океана и неговите грозни, дънни риби, отколкото с хората... И тъкмо когато си мислиш, че не може да стане по-клиширано, виждаш и падаща звезда. Опитваш се да забравиш онова, което дръзна да си пожелаеш. Сенките на ангелите-стражи от двете страни на църковния вход приличат на дяволи. Затова обичаш тая църква и нейната така искрена барокова двойственост. Обратно по пътя към вкъщи следваш с поглед подминалия те дядо с раздрънканото колело, който на всяко кошче за отпадъци се спира, за да надзърне вътре. Колко трудно само завърта педалите при всяко следващо тръгване! След миг пътищата ви ще се разделят и той ще се потули в мъглата, а на теб няма да ти остане нищо друго, освен да ти се прииска ексцентрично да бръкнеш в някое от кошчетата. В един след полунощ без ни най-малко да усеща твоето присъствие, дядото ще пресече пътя ти за втори път, откакто полугласно си бе взела вече „сбогом“ с него. А няколко минути по-късно той вече ще се е скрил от погледа ти в една странична уличка и когато най-сетне я достигнеш, ще изскочи отново иззад ъгъла и почти ще се сблъска в теб. Ще каже разсеяно „опала“ и ще продължи нататък със старото си колело. Ти ще се разсмееш на глас на всичко и най-вече на факта, че той дори не подозира, как вие с него всъщност отдавна се познавате. Твоят смях и умореното поскърцване на колелото му току що си станаха приятели в нощта.